В ход (като тоя на вятъра) крача по столетни улици. Въртя поглед и срещам лица чужди и познати и без рима ходя ли ходя, за да наблюдавам яркочервени коси, привличащи внимание и идеални тела, търсещи навярно други такива. Трепкащо усещане за бързане след поредното кафе с изгарящо съдържание.
Не ме мрази за това, че имам афинитет към сложните изречения и кратките разговори без кофеин, но с много захар.
Искам си слънцето!
А сега почти ме е страх да дишам. Не знам защо. Won''t u come? Да погледнеш в мен и да избягаш при слънцето. Won''t u come, скъпа моя топлина? Искаш ли да ти покажа парценце от кръга, а сетне да го изгубим и търсим цяла нощ? А на сутринта да дочакаме слънцето?
Won''t u come, black hole sun...