Така уморено трака старият будилник-къщичка,сякаш ми съска,че времето ми изтича,че трябва да ставам и всичко да почне от начало...Пуф,все още съм в леглото-пълна бъркотия е навсякъде,не знам откъде да започна.Остави ме намира!-Запращам нещо по недоволния будилник,който не спира да пищи,пада с трясък на земята и на свой ред заспива.Не ми се става.А и още съм уморена от съня-странно преживяване на черни и бели райета.Затварям.Поне веднъж да бе истинско!Поглеждам си часовника-има време,ще го изцедя някак си от утрото-какви скръндзи има,Господи!За кой пореден път ми се случва?Не ми се спи.Трябва,трябва,трябва да уча!!Предпочитам да мисля.Поне веднъж искам да те разсмея истински(не заспивай)или разплача,покажи,че живееш поне с частица от мен,че ме разбираш,когато съм несгурна и угасвам.Да те радтърся,макар и за секундичка време-все още има-прашинка в пясъчния часовник.Само за нас.Само за теб.Добре де,ставам!(буделникът се разбуди!)