приликата е удивително забавна. тишината подтиква към отчаяните ви мерки, не можете да я търпите, сякаш въобще не я виждате. запълвате празното пространство с искрените си боклуци, мислейки на глас, убеждавате себе си, че нищо не е станало (и сте напълно прави). не благодаря, не ми трябват спомени, нито емоционални товари.