Когато изгоня депресията, на нейно място се настанява апатията. Кое е по-доброто? "They''re both totally void of hate but killing me just the same".
Не не, в апатията няма динамика. Ако нещо не е такова, каквото искам да бъде, трябва да съм готов да платя цената за болката, която може да ми донесе.
Риск. Треперя понякога, признавам. От страх, че всичко може да рухне. Но това е пътят, по който избрах да поема, защото целта си струва.
А апатията? Като защитна стена ме отделя. И предпазва. Но се чувтвам плосък. И мъртъв. Но в покой.
Ала мъртъв...
Само агресията ме спасява. Но е притаена. Все още.
Ще крещя.
Когато дойде моментът.