Възможно ли е да се отровя с мастило?
Всмуква се в кожата ми, като татуировка, и вкъщи няма сапун, който да може да го измие.
Изкривява ръката ми, и я прави по-силна от другата.
Изкривява мислите ми, вече са в думи.
Боде по очите ми и остава зад тях още по-ярко.
Чертае линии, подчертава линиите на дланта ми.
Разлива се нежно, почти като кръв. И навярно вече тече и по вените ми, толкова много от него съм поела.
Дали и аз не съм станала нарисувана или изписана? Със сигурност. Досущ като онези ръце, които се рисуват една друга. Сама се пиша.
Мастилото като наркотик, без който не мога… Като информация, към която съм пристрастена. Която зашивам за себе си и после изливам в още от моето си мастило.
Линии насам, и линии натам, линии между мен и хората, нарисувани в мастило.
С времето съхне. И избелява. Но се чете, и не се трие.
Но съживява хората след време, както и техните истории.
И дори тук, в компютъра го имитираме … шрифтове, цветове…
И разбира се, симпатично мастило. :)
Само за симпатичните хора. И за такива като Уилиям от Баскервил.
Връзки пак. Но прозрачни и не за всички видни.
Отровена съм с мастило. По еволюционна линия - нали имам по пет пръста за изкривяване. И по рождение - като съм родена със зависимост, значи тя си е нормална. :)