Грегъри седеше на отсрещната седалка и го гледаше. Влака бавно се клатушкаше и монотонно повтаряша ''тутуп-тутуп''. Грегъри тръсна цигарата си на земята и вдиша жадно от дъха и. Изчака малко преди да издиша. Взря се в очите на спътника си. Изглеждаха отпуснати, клапачите леко свалени, самите очи бяха някак дълбоки. Устата му беше леко открехната, ръцете свлечени върху скута. Много смирен човек, помисли си Грегъри, през целия си живот е понасял всичко и се е трудил за всеки залък... Достоен за уважение. Безсъмнено от типа хора, на които Грег би пожелал здраве и дълголетие. Сега обаче беше излишно.