днес цял ден съм пълна с енергия незнамоткъде и просто търча наоколо,
от сутринта с милиони божи кравички върху дънера на едно дърво, малко като господ съм, защото само топлият ми дъх ги размърдва, от летаргията, накачулени една върху друга, и сигурно с фасетъчните си очи, въобще не могат да ме видят само на 20см, просто съм тъмно петно и топлина.
значи е съвсем възможно в животите да има нещо толкова голямо и обикновенно, че просто да не усещаме как топлият му дъх раздвижва сгъстените ни сокове и вкочанени крайници.
и после чешкия, кремена иска да разбере кой мисли за мене и дърпа конеца от ръкава ми, но той става все по-дълъг и все по дълъг и никакви букви няма да си навие на пръста, само ще ми разшие подгъва, което предизвиква тих гърч от смях.
виктория ернесто се вихри из 4ти километър и степенуването на прилагателните дълъг и къс и идва твърде много,
и дворчето и миро, сашо, делчо, тони, доротея, мина, валя, борко, дили, силве, мира, ванка, савина, ани, боян и още хиляда, някой загуби на случайници не са твърде ужасни докато се скача на дама, а момичето с оранжевия суитчър изглежда твърде симпатично
ани иска да се променя, или по-точно да стане пак ани, и зоненците да не ни занимават вече никак.
Трябва да се създава
Трябва да се преглъща и да не се зависи от одобрения, и да не се подвеждаме да губим вечери като повторения в някоя градинка
Всичко щеше да е толкова лесно, ако симоне не беше отнесла котето маяа с оранжевите очи, ани хич не иска да го дава, отиде на изолир банд, и сигурно като се прибере ще е вече забравила, че няма кой да я посреща без лай, само лоша изненада и истеричната сара
Но нищо
Всичко е станало толкова лесно