*усмихвам се*
доста мислих за въпросното кодирано послание. не можах да разбера дали питаш дали искам да ида по голяма нужда до тоалетната или дали искам да изляза с теб...
*усмихвам се по-широко, тя се изчервява*
абстрахирай се. и в двата случая, отговорът е едно голямо и очевадно ''да''... ама дай да си поговорим по-добре.
*садяме*
тъй.
*вдишам*
ти искаш да излезем, понеже имаш смътното желание да видиш дали имаме общи теми, след няколко срещи да се целунем, да бъдем заедно, да те мъкна по купони, след едно добро известно време заедно да почнем да се караме за глупости, да спим заедно, да сме будни заедно, да почнем да се караме за сериозни неща, след година да си домъкнеш нещата при мен или обратното, след три години аз да се откажа да уча анимация в калифорния и да остана и да се оженим и да си дундуркаме лапета.
*издишам (улавям стресирания й поглед, то как да не го уловиш)*
с две думи, искаш да излезем, понеже ме харесваш.
*усмихвам се, тя се хили пост-стресово*
аз искам да изляза с теб, за да видя дали с теб мога да си говоря за цвекло, цветове, светове, големи братя, други градове, лампи, комикси, самурайски филми, татуировки, бизнес, червения кръст... чак ако се случи такова едно невъзможно обстоятелство, може би ще си помисля за ''секс, наркотици и рок&рол'' с теб.
*виждам неумело прикритата лека тъга, по-скоро яд*
не че не ми харесваш, напротив.
*опа, стана още по-зле прикрита*
само че май ми писна от ''mature'' връзки, в които хората се водят на ресторанти или театри или филми и се чукат после. май имам нужда от някой, с който да танцувам под дъжда... и с който да правя любов. не ми се чука.
*сълза. не в нейното око*
...
*усмихвам се*
в шест на гъбата добре ли е?