Не знам как бях заспала... лежах повдигната на лакти в леглото и виждах филма отново.... като мазохист съм да си припомням гадните моменти. Постепенно се уморих и започнах да се намествам на възглавницата. Трябва да се спи все пак.. макар че последно като си погледнах часовника минаваше един, а трябваше да ставам в 8... шитс - ненаспано пак...
Ходя с тениската без ръкави и качулка, над нея по-широка тениска и отгоре яке.... не че не е студено, дреме ми. Не ми се търсят други дрехи и имам нужда от качулката. Нищо, че горната тениска беше по-дълга от якето ми.. пътувам права и не гледам никой. Така влизам и в аудиторията. Правя измъчена усмивка на двете колежки на първите редици и продължавам нагоре по стълбичките към някой напълно празен ред. После на излизане подминавам събралите се отпред колеги, въпреки че Жени се опитва да ме заговори. Не искам и да гледам към вратата.
Дойде онова момиче, което съм забелязала сред другите (познавам по лице съвсем малко хора, а нея не можеш да я подминеш). Седна два реда под мен. Седя с качулката още и изтъпявам. Момичето пред мен вади дигитален апарат и почва да снима хората по банките. Върти се и снима всички наведнъж. После се обръща назад и насочва апарата към мен. !!! Слагам си ръката пред лицето. Тя чака да я махна.
- Хайде, де! Ще ти я покажа след пет години като завършим.
- Не и днес.
Все пак не издържам на погледа й и свалям ръка. не усещам кога ме е снимала. Погледът й - защото е уверен, кара те да му се довериш...
Час по късно я карам да ми я покаже.
- Не е такъв. Трябва да свършат всички...
Гледам я как си оправя грима... направо си се гримира наново. Когато е готова изчезва. Аз заспивам на банката.
След лекции се насочвам директно към спирката. Не съм видяла откъде се е появила, че и приближила до мен (''откъде се появи, да се впусна ли или да помисля може би за не...я'').
- Здрасти, мацка! - казва ми.
От устата ми нищо не излиза, но й се усмихвам, щото ме кефи непукизма й.
- Тръгваш ли си?
- Да.
- Аз съм на упражнения.
- Аз - стига толкова за днес.
- Чао.
Не й знам името, хах. Дори и да го науча... прилича ми на хубавата Алекс от даскало... тя е някъде в Пловдив май сега. Whatever.
Дишам.