...намерих си рецепта за зимната тягост и глад за слънчева топлина...стоя си тихо на терасата, тананикайки песента която ми изпрати някой и търпеливо пълня буркани със слънчице...килера вече свети от пълните рафтове с топлинка и усмивки...ще бъде слънчева зима....най- приятните лъчи са в големи буркани със златисти капачки и кодовото име "туршия" за дългите нощи с приятели, другите се спотайват в компотени буркани за лесна ежедневна употреба...а тези лъчи, които играят хоро с нагиздения етикет са за всеки един самотен момент...вече не се страхувам от зимата.....