Не спим,а се молим!измислихме си колесница.От мечти.За да мажем да бягаме,когато ни заболи или реалността своевремено загорчи.Кой луд ни роди в главта си?!Разпилявам лъчи по тавана,рисувам си betes de lumiere,а пасле се оптвам да ги уловя,за теб!Тъй крехка е светлината,разтичаща се между пръстите с тъжните си,големи очи,понякога се втренчвам в тях неприлично и питам/?/Опитвам се да си създам тишина,упорито се кнцентрирам върху нещо си,но уви!Невъзможно е при всичките чуруликащи същества около мен!Светлината е нежна,когато стои между нас и ни разделя/на светлинни години сме от себе си и от желанията на разума/и все пак стоим,мълчим от себична гордост и пием...наздраве!