когато си стоя понякога си мисля какъв е смисъла на живота . не си го мисля глобално или нещо такова а просто смисъла на моя живот или да ....нещо такова...
после идват някакви отговори от типа на ... любовта, възпроизвеждането(някакси са свързани , но др тема), кариера , семейство , и какви ли не абсурди ......
после на др етап от мисловната ми дейност игват някои отговори които всъщност са въпроси ........Кое от тези неща си заслужава наистина?.......... труден но задълбочаващ въпрос(поне за мен) тогава започвам да си ги минавам и отхвърлям едно по едно ....после се замислям дали изобщо има смисъл да се замислям....... и дали ако открия смисъла на съществуването си ще съм доволна или пък ще искам нещо от някого/респективно нещо/......Може би когато го открия ще съм доволна в някаква степен но можеби ще съм сама ......защото...не са много хората които са намерили смисъла на живота си....... и така разсъждението ми си върви и стига до друг период ами ако няма да ми хареса самотата която ще ме очаква след намирането на смисъла..... тогава какво....няма връщане назад....друг въпрос е дали смисъла на живота ни е в самото ни търсене или дали изобщо го има ...... човек би си казал че много мисля и се обърквам и аз бих се съгласила с него....но .....понякога не мога да се спра/да мисля/ въпреки че не ми е много добре.... така стигнах до мисълта че наистина няма смисъл да търся смисъл има смисъл да си живееш по начин задоволителен за теб можеби и ден за ден.....тук пък ми идва мисълта:ден за ден? така накрая теглиш чертата и те няма никъде,нищо за никoй си в един момент......Друг въпрос? а нужно ли ти е или....? а можеби и ти не знаеш? или не ти трябва ? ....къде е отговора? има ли го? съществува ли? естествено така са ни учили ,че всеки въпрос има отговор.....ами ако няма тогава какво.....Уффффф пак се обърках вече и аз не знам можеби и не трябва но пък кой каза че не трябва незнам странно е и се чувсртвам странно но....това няма значение защото какво всъщност са чувствата и кой се интересува от тях ... аз лично вече ги избягвам ...предпочитам усещанията моментни са,но са без последици.......въпроса е че без чувства си празен/поне така се казва/ и пак така ли е кой го е казал/.....май взех да си омръзвам ама няма това сега няккво значение а за мен най замислящите въпроси са: Просто ли е или е сложно всичко това?и Можем ли да живеем без чувства?