ужасно!
чувството е ужасно!
всичко се връща както беше преди.. същите стари несигурни прояви и съмнения, същото неудобство, което ме мъчеше в продължение на доста време.. искам да съм сам.. от никои не мога да се откажа, а и може би не искам.. но точно сега не желая хора около себе си.. защото осъзнавам, че не могат нищо да ми дадат! и колкото повече го осъзнавам толкова по-убито ми става.. не търся нито съчувствие, нито помощ, нито съвети! искам само да се махна и да не гледам фалшивите загрижени физиономии търсещи отговори, от които изобщо не се вълнуват.. лица, които се опитват да прикрият собственото си безразличие с общоприети крайности в отношението си към мен. имам нужда да мисля за някого. знам, че звучи глупаво, защото в крайна сметка не мога да си избирам кого да обичам и кого да не, но усещам, че се нуждая от това, от емоциите. липсват ми. и още много неща, които съм искал да имам поне замалко, а не съм имал възможността. за което и съжалявам!
трудно е да се опише чувство, което ти самия не знаеш какво е.. дефинирани неща за душата не съществуват. във всеки следващ момент светът се променя. паметта ти помага да събираш остатъците от себе си, недовършените ти планове и големите амбиции да постигнеш нещо.. то те довършва.. когато си незадоволен си търсиш оправдание, вид утеха, че не си се справил, но в същото време душевна подкрепа да продължаваш напред въпреки че не си достатъчно добър.. когато се чувстваш неловко бягаш.. не умееш да се контролираш.. наистина е трудно.. да се усмихваш, когато не се чувстваш добре също е трудно.. тогава ти остава само да мечтаеш.. може би да гледаш към звездите с поглед изпълнен с желание, че един ден ще разбереш всичко на този свят, всичко, което се нуждае от обяснение.. а какво са звездите.. звездите не са това, което виждаме.. тях отдавна ги няма.. а ние ги наблюдаваме и чрез тях се спасяваме, когато няма кой да ни спаси.. дори няма място за сълзи.. всичко е сякаш в една бездна, която придобива някакъв смисъл само ако сме на ръба.. когато не ни остава грам живот, за който да се борим и единица надежда, за която да се надяваме.. реалността е променлива в зависимост от начина, по който виждаме света/небето. не е лесно да прикривам, че вярвам, когато никой не е направил нищо, за да ми спечели доверието.. все по-рядко посещавам този сайт.. не знам защо.. хубав е като цяло, има си стойност.. но сякаш стана прекалено публично.. това е добре, но нещо е по-различно.. сякаш вече не се набляга толкова на вложеното, а на желанието на всеки да се разпише и съответно резултата е друг.
и наистина не става по-добре.
ефектът се изгуби някъде измежду месеците.. както и аз се скрих от себе си..