Стел е другарчето ми по чин.сега седи по далеч от мен.
чертите и са омекотени от слънцето,тя е чудна,изморена и тайнствена
пуловерът и е жълт.В него е уютно...притеснявам се да погледна в очите и ,защото мога да разбера какво ми казва.
има зелени очи,които играят и се променят на светлината,има много скрита нежност,женственост...
умее да ме нервира и е бъбрива,та чак побърква околните
обичам да и се наслаждавам отстрани,всеки ъгъл дава нова перспектива