black cat, something I can''t explain, always lalalal.. nesto си там пее Сид Барет в лявото ми ухо, което още пищи, щото беше по-близо до тонколоните от дясното ми такова. а те хората , пинк флойд свириха, при това мног много мнгоо добре, мисля само оригинала можеше да е по-хував, за момент си представих стадиона с 100 000 души и огромната сцена с неземното светлинно шоу и големия кръгъл екран на който прожектират кадри от тъмната страна на луната. обратно в клуба където се случва сега-то, мисля си как музиката, този вид музика е от онези малко неща на тоя свят , които са достатъчно за да спреш да мислиш за после и за преди и да си само сега, потънал в хармониите на мелодиите, гласовете, ритмите и общата лудост царяща наоколо.. и точно в най-трипи солото от division bell усещам някво сблъскване с лявото ми рамо, обръщам се и вибдам един много пиян датчанин разперил ръце напред, залитайки си пробива смело път към сцената, зомби хипнотизирано от мелодията, разбута всички, остави няква празна бирена чаша до вокалиста и се изнесе.. дарк сайд оф да муун. А ние миналата година го сътворихме цялото това нещо сами, цял един концерт, тогава бях от другата страна на нещата, зад пулта, сега съм просто публика, кое е по хубаво? да си зрител или създадел?// зависи, не знам...
А сИД Барет още е жив май, някъде из Англия се носи като призрак и не помни кой е бил едно време, I''ve got a bike you can ride it if you like. you''re the kind of girl that fits into my world, I''ll give you everythin, anything , if you want it.. слушайте piper at the gates of dawn na floyd.. da.. az utre towa shte praвя.. лека нощ