Преминавам през училищните врати.Небето е мраморно,покрито с облаци,които ме обсипват с малки капчици,сякаш от стомана, пръсващи се в коравата земя.Прескачам последните 3 стъпала,измокрени и притиснали към себе си есенните листа.Пресичам бавно и продължавам към Витошка.Там видях трамвая...
Качваш се на него всеки ден.Почти всички лица са ти познати,контрольорите не те проверяват...
И времето...сигурно то е виновно,че в 2:15 всички пътуват към Надежда и заради това не си намираш място,дори местенце където да се облегнеш.Ръгат те в ребрата,настъпват те,избутват те на стъпалата - още малко и ще паднеш и...Спирка.Всички слизат,трамваят се завърта на колелото и продължава пътят си обратно.И аз продължавам,леко оръфан и смачкан,към дома...