цялата история все още ми е адски забавна.
юхуууу! първо място.
и едва ли има човек, който така да се е радвал на градския транспорт в онзи ден. и на шофьора, само дето не го нацелувах този готин оплешивяващ човечец, и на неприлично веселата кондукторка, и на детенцето, което приличаше на Марк от историята и ми сви динозавъра от раницата, ама аз само му се радвах и си разменяхме усмивки с майка му.
и на вили и рамиз, обожавам тези хора! и на мишо, днес сутринта на дъното на чашата с кафе имаше изрисувана една парадоксално дебела мишка.
и на асен, който прерови града да ме намери и си заслужи няколко много яки прегръдки и цяла вермуто-вечер, добрия ми човек...
и... и мамчето, която кандиса да пътувам сама до там и обратно...
а то до 18-ти има толкова много време...
ех а предишната вече си мислех че всичко се е сринало.....
йейейе!
обичам...си....живота