"надеждата е опасно нещо..."
седя и се чудя дали да пиша, колебая се. пределно ясно ми е, че нищо няма да напиша. не съм искрен, затова. но пък ще е частица от мен? а когато пиша спонтанно нищо не минава през главата ми.. нищо не е мое. и... "всичко е суета"
защо правите това или онова? чудя се как има хора които продължават да си мислят, че сами определят съдбата и постъпките си. чудя се повече на другите, които се оставят някой друг да ги води. някой ще ми каже ли защо живее? ама, истински, от сърце да ми каже.. имате ICQ номера ми и ако не ви е страх да признаете първи пред себе си, че живеете заради страха... моля, заповядайте, ще ми бъде приятно!
всичко е суета, и това което написах, без да имам представа защо, и живота, и надеждата... всичко.
П.П. това въобще не трябва да го публикувам, но ми е все тая вече...