Един човек ме ухапа и се превърнах във вълк.Само по светло приличам на човек.Имам сива козина и черни лапи.Бродя вечер,аз съм вълк единак.Вятърът пее в лицето ми,нямам миризма,за да не ме усетят.Пробивам наелоновия плик със зъби,усещам мириса на хляба,как е ухаел преди часове.Мога да накарам кръвта си да кипи,така не усещам студ,прилошава ми от топлината.В мъглата виждам светещите очи на сградите-това е моята глутница,но аз страня.Не обичам и овцете.Разхождам се по парапета на терасата,за да съм близо до луната-там е устремен воят ми,съзнанието и сърцето.Спя сгъната на кравай,плътно завита в пещерата-одеало,неуязвима.Вълкът сам ближе раните си.Див,див.Вените ми са сини пътища,моите кървави следи.Земята ще ги погълне,ще умра в бяг,от умора.Няма да се върна при хората