Защото е събота и защото всичко е малко и не мога да бъда голяма.
И защото вярвам, а надеждата не е суета.
Защото искам да летя, ако може надалеч, но нещо стана с крилата ми, ако някога съм ги имала.
Защото знам, че в живота има и много по-истински неща от Него и защото всяка песен, която чуя ме връща към една единствена вечер.
И защото никой не е длъжен да гледа начумереното ми лице и да слуша тъжния ми глас.
И защото си обещах да се усмихвам и пак да бъда аз.
И защото, когато свих зад ъгъла забравих обещаното.
И защото още не съм дотолкова зряла, че да разбера, че :”Животът взема, животът дава, с луди надежди ни уморява.”, а да..и понякога ни забравя.