- ''Начи ти си родена.. хм в дванайсет без двайсет... тоест... о!
- Мда-ам, от цяла една минута вече принадлежа на възрастовия плебс.
/и хич не се предполага да ми е толкова весело!/
обаче е. снощи някак не исках да пусна... "като зло куче - стар пантоф"... последната ми нощ хаха... уж всичко е само колкото за архива, но... до три рисувах на Елица подаръка ("Ама ти пак правиш нещо! Нали се беше стегнала уж?!"), а то накрая излезе нещо съвсем друго, арабско техно и прочее, и тарантулата, която си сглобих от коркова тапа за вино и шепа кламери, баща ми се смя... после изключително комичната ми снимка в селсия вестник, после захарните хипопотамчета за торта, на които се радвахме с майчето като деца, а тя милата дето е тънкия косъм, на който виси цялата ми дипломация с на Вили баща й (който крие тайни в брадата си) и дори баба ми, която искрено се радваше, боже колко е хубаво да си имаш баба, макар и една-единствена...
О-о, срамувам се от себе си. Ще си изгриза френската граматика тази седмица.