Благодаря за небето, което някой е преместил от някъде, където беше вкъщи и някога, когато губех вкъщи.
И сега го е сложил над главата ми, за да се усмихвам и другите да се ммръщят
А може би то само е долетяло?! Както е млечно-сиво не бих се очудила да може да лети.
Във всеки случай, същото е!
Софийско централно небе през прозореца ми! (Само съседите, които не спят и покривите ги няма.)
Няма звезди, няма космос. Огледална мъгла и прах отразяват човешките улични свещи.
Все се мръщех, че не вижвах звезди, а сега ме израдва като отдавна несрещан приятел !
*Вещицата сложи леко прашната стара шапка обратно на рафта. (Всяка година - нова си прави.) Хил! Важи и за шапките от небе!*