сгъвам дрехите си в тъмното...аз никога не ги подреждам..
може би хаосът предошъл е - в повече, напомня ми за минали истории завършили със многоточие.
плаша вените си с тъп бръснач...ужасно ми е все едно...
стъкмявам се в дълбоко деколте, за гърдите ми фалшиви нужни са носачи,
а и донор търся...липсва ми сърце...къде забрави, мила, реквизита...
тази вечер не играх...актьорите сме в криза...
нямам огледало в стаята...и грим си слагам рядко, не подържам имидж, нямам стил, а и гърдите ми са малки...
проплакват репликите ми, подшушнати от друг, а моите оставям за финала...финал не идва, изпреварва го фалит, а той е вирус упорит....
да, хосът прекалява да ме прелъстява...раздавам се за жълтите стотинки, които по ръбовете на цилиндър медно тракат, изкуството прогонва всички трезви мисли...
прегъвам синия ръкав, а после другия и в шкафа ...може би за тях съм просто грозно тяло, неудобно по формат и обидно по размер....
хаосът - винаги със мен, по мен - единствената ми удобна дреха...
...подреждам се, а винаги греша, щом опитам в себе си да се намеря...