Бръшлянови клони обвиваха тялото ти(клони?!)Не,листица се топяха и пукаха по безумната нежност,обличаща и стичаща се из плътта...като капчици шепот.Искам да задържа миг само,само този да стопя дълбоко...стоп!Застина прелестта,не можеш да я видиш мъртва,защото би била омагьосваща.Никое безумие не обсебва така,никой няма право да тупти до пръсване в кръвта ми,а после да оплюе така любовта...предпочитам да търся!Разбутвам тълпата с мълчание и чупя останалото.Утро,не сутрин!Сънеността ме пробужда,лудостта трепти;в някакъв демоничен делириум изпадам,когато не мисля,че това си ти,че това си ти...