а то всъщност, чалгата е като пънка. култура на опростеното, на провокацията, на отказа от нормата. алтернатива за тези, които имат смелостта да остават разума и културата си в къщи и да се впуснат в хаоса на долното, в безредието, в царството на семплото. бързи агресивни ритми, мръсни провокативни текстове, опростени мелодии - това е музиката на елементарния човек, отказал се от повърхностната "нормалмност", от фалшивата култура. традициите се разбиват, хората се стряскат, и дали това ще е с вик "ой!" или "ох!" няма голямо значение.
може би главната разлика между чалгата и пънка е в тематичната насоченост. пънка е по-социо-политически ориентиран, по- се занимава с обществени неправди и тем подобни неизбежни проблеми. не само, но главно. чалгата се занимава с любов, секс и... и това е. толкоз.
да падат дрехи и задръжки.
забрави за правилата.
в денят, в който ти реши да си тръгнеш
и света да обърнеш само, само за миг,
аз разбрах, че всеки правото има
пътят си да избира и да бъде щастлив.
поздрави от чалгатрополис
павел николов