о-п-л-а-к-в-а-н-е!!
викаааааа!!!!
комисия пред онова дърво строете се. МИРНОО!
а сега се наведете, за да обсъдим проблема.
Проблемът мой? аз? той? то? всички!
не се наддигайте, моля ви! още нищо не е започнало, едвам чета, едвам пиша, всичко е така малко, така сиво, така синьо.
а защо аз не съм така малка... да безсмислено ви се струва, но НЕДЕЙТЕЕЕ не дигайте глава, ще се ударите!! ще се ударите в малките дребосъци... а в тях най-много боли...
всички... се махайте, свободни сте , робии!! нищо не видяхте, не чухте, не разбрахте, защото проблемът е толкова сив колкото всичко тук...
довиждане
-тя се обърна дигна глава към небето и *прочете* колко е безцветен вятърът... и как стърже по-кожата.