четирима непознати играят белот -нещо се карат и спорят -недоумявам; събуждам се.
влак - петима в купето - четиримата(не ги познавам) играят белот. карат се нещо-спомен?!
не
не се случва твърде рядко и на твърде малко хора за да съм изумен или изненадан, вече.
средата на една нормална есенна сутрин - начало на един нов ден(според някой човешки времеви възгледи).
ден за житейски уроци - един от друг по-тежки и по-безсмислени.
съдба не съществува - вече съм сигурен в това.
няма смисъл на човешкия живот
няма нищо след смъртта
все пак едва ли някой го интересува това, но ако някой живее в заблудата, че не е така - нека си помисли отново над въпроса - ако продължи да си вярва, може и да е прав.
аз съм сигурен.
може би това е проява на депресията, на безсънието, на ...
може би се опитвам в една бета версия да си пиша есета където не им е мястото.
просто си описвам деня
той вече свърши.
ще се постарая да го забравя и да си продължа живота, както и до сега, следвайки някакви цели - големи, непостижими, но всъщност безсмислени и жалки.
човек трябва да е непукист - колкото и глупаво и егоистично да звучи - трябва да се абстрахира от всичко около него и да гледа само себе си.
защото животът е гаден.
той не е виновен защото на практика може и да не съществува. поне не и като нещо целенасочено.
съжелявам за многословието
аз лично не бих чел чак дотук