омръзна ми от всички тези думи. аз съм низша и малка прашинка, но мръсна до тъмно сиво с нюанси на черното. толкова далече съм от хората, че сама не се чувствам човек. различна до неузнаваемост, но опростена в своя механизъм и мразя да осъзнавам, че в главата съм като свръхмодерно радио, което по задължение улавя заблудените в пространството честоти. за това съм програмирана. да бъда перфектна във всичко. но аз съм инат и ще правя всичко наопаки, защото съм един млад изследовател и ми е интересна болката на другите. уморена съм от този вид опростено до крайност общуване. съзнавате ли, че аз също като вас се опитвам да оцелея? колко сложно за мъничко и просто създание като мен. сега ще легна и ще заспя. в съня ми ще ме убият, но аз ще откажа да умра. ще се събудя с чувството, че съм паднала от високо. ще пия кафе. ще запаля цигара. ще забравя да ям до момента, в който почти ще припадна на улицата. ще си купя вафла и още кафе. няма да спирам да пуша. в кафето ще упражнявам телекинеза върху сметката и ще втълпявам усещане за гъдел на човека в ъгъла, докато не пощурее и не си тръгне. а после ще си тръгна и аз. и не знам къде ще отида.