тъмнината на вечерният влак, който се мислеше за нощен. (сезонът е такъв - нощта господства)
тъмнината обаче !
тя е .
която те кара да виждаш неща, които не можеш на светло.
пътуваш,
и гледаш същият филм
но междукадрията
там, където светлината отсъства,
защото си почива в гримьорната.
а статичните неща излизат на преден план повече от всякога.
кадрите на вечността,
формата,
същността.
хората около теб присъстват само като призрачни гласове,
даже силуетите се губят.
гласове, които без плът и изображение губят външния си облик и не се чуват.
губят смисъла си,
губят способността си.
а думите наистина са излишни,
няма от какво да те крият
няма какво да даваш от себе си (освен всичко),
момента, в който някой друг говори
безмълвно.
...
кадрите свършват
и ти излизаш от екрана
навлизаш в цялостта си.
тук всичко е подчинено на твоята мисъл.
тичаш,
но сега тежестта на тялото отсъства,
едва се задържаш на земята.
придобиваш един нов инстинкт -
ръцете ти трепват
повдигат се леко
после плавно се издигат отново нагоре
и надолу
значи така птиците са се научили да летят
нищо не те спира вече
да полетиш
даже вече точно това правиш
също в като онези сънища
в които летиш
и летиш
и летиш
погледът се разфокусира
градските светлини се размиват някъде под теб
...
летиш
...
време е някой да те приземи.
защото ловният сезон е винаги отворен
а бракониерите са по свирепи и от марабута ...