messages

движенията изсъхват, мога да ги бода с вилица, без да тече кръв. никой няма да намери силата да избяга от тук, всичко ще остане в паметта ми, част от експонатите. толкова съм изморена, искам да спя седмици подред и да събера всички черни точки за разсеяност. три месеца вече държа дисковете на goru, рейнмен има повод да ме убие за други, книгите и касетите на ''хора от семейството'' събират прах, неотговорените писма са равни на броя хора, които съм зачеркнала..и може би убила? а аз или нямам време, или го имам, но и него захвърлям някъде. времето е програмата за телевизиите отпреди месец. имате нови бележки имате нови бележки имате нови бележки ... исках да ти кажа, че всъщност не (те) обичам. ти си само в скобите, защото мястото ти е на тясно. исках да ти кажа, че може би четеш това и си представяш лице, в което не влизам аз. може би е нужно да смениш светлината, крушката я глътнах и това не се нарича изгрев. убита съм. подсказвам думи от личното си хистъри и се виждам толкова крива.....звук и картина се разминават. ... имате нови бележки получавам това съобщение на малкия екран, дотичвам до големия и чета какво се случва на места, където е само антиматерия.. писукащият звук означава, че някой някъде все още се нуждае от мен. аз съм живот за еднократна употреба и ще проследя, прочета, изслушам всички останали, за да изчисля къде точно стоя аз. камбани и антикамбани. днес валя антидъжд. аз пък съм антисебе си, абсолютно неспособна да помогна на когото и да е, или да се удавя в отчаянието си. всъщност и отчаяние си нямам. искам други имена за всичко. искам друг дъжд, защото този ме разболява. искам да съм в центъра на малкия ураган..в чашата за чай, която се върти без да размества течността. ако имаше часовник (с мляко, но без мед и лимон), времето щеше да се откаже за себе си. взимам си шапката и отивам да чакам края на света. 20 дни до денят нула. 19 цели и малко от тази нощ. имате нови бележки. това ми е общуването със света, подписвам се отдолу (печатно). яна (едната), благодаря ти, че ме накара да си взема този диск. яна (другата), на теб ти благодаря, че ме накара да се заслушам в едно нещо преди много много време (do i remember?). and in the end..all we really need..is this. silence. maybe track 04?