ярост, нерв, крясък.
какво е това, къде го намерих, искам отново да плача, но не мога да си позволя.
яростта... ярост на нервите, подскачат повече от всякога, защо влизат в този час- физическо...
нерв, къфк, сипс, тиш... какво е това? защо е това? той не умря, той не се самоуби, защо мислите обратното, защо не мога да се съглася, защо искам да сътворя сълзи от тази неразбраност. питам като Никой, отново съм Никой, отново отрязвам мнението си и го запилявам. Никой е винаги него си. Кърт не се е самоубил, кой ви позволи да мислите другото, кой подяволите ми позволи да мисля другото. Той беше по-жив от природата, но се опитваше да живее, това мислите е лесно, вие сте щастливи, но какво знаете за неговото щастие, какво знаете за моето... Нищо!
Свита посредата на ъгъла, прегърнала колена и дремеща се гледам отстрани. Опитвам да намеря отговора, но той е все един и същ- никакъв. Отрицателност е въздухът, другото е просто подправен въздух... Той не се самоубиииииииииииии- защо не разбирате, защо!!!!! Искам да съм тъпа- тъпа-тъпа повече от всякога, завинаги, писна ми от тази искрена лъжа, лъжа на думи, за какво ги редим тук.
за успокоение, не ми действа....... гълтат ми се неимоверно силно онези унищожителни медикаменти, които да ме убият, а и да не се чудя защо другите не разбират? защо сълзите така болят....? защо на мен не ми олеква когато се разплача.... защо си мисля, че съм по-различна от другите, като всъщност съм мис обикновеност.
тези, който ме разплакаха никога не разбраха, никога няма да узнаят, моето никога е наистина никога! аз ще продължавам да плача и да бъда разплаквана...
но всъщност кой е Аз, Аз ли съм аз? да Аз съм аз- Никой!