"- Ще трябват цял куп - каза той. - Аз консумирам много психики.
- Как така? - попита Анжел.
- Ето, представете си ме като нещо съвършено празно. Имам само жестове, рефлекси, навици. Искам да се напълня. Но аз съм бездънна бъчва. Не асимилирам. Взимам мислите, коплексите, колебанията на хората, но не ми остава нищо. Не асимилирам, или прекалено добре асимилирам... то е едно и също. Разбира се запазвам думи, съдържания, етикети; знам термините, с които се означават страсти, емоции, но не ги преживявам. Искам да осъществя един вид индентификация. Да знаеш, че съществуват страсти и да не ги изпитваш, е ужасно.
Аз нямам никакви причини да правя определено нещо, а не друго. Искам да взема от хората техните причини.
- Уверявам ви - каза Анжел, - че ако имате поне това желание, то е достатъчно, за да не сте толкова празен. Да имаш желания, това е вече достатъчно голяма страст.
...
- Обаче аз имам бележка в моя подкрепа - каза Жакмор. - "Психиатър. Празен. Да се напълни"! Бележка! Това е неоспоримо. Напечатано. Виждате, че не идва от мен това желание да се напълня. Било е предопределено. Не съм бил свободен.
- А, не - отговори Анжел. - Щом като имате някакво желание, вие сте свободен.
- Напротив. Човек е свободен само, когато няма желание за нищо. Именно защото нямам желание за нищо аз съм свободен.
- Не е така - рече Анжел. - Тъй като имате желание да имате желания, вие имате желание за нещо и всичко това е погрешно.
...
- Жена ви иска да ви види - рече Жакмор.
- Вие не знаете това - отвърна Анжел.
- Предчувствам - каза Жакмор. - Аз съм идеалист."
Виан