Думите се изнизаха. Износени.
Чувствата - пре-експлоатирани.
Утаиха се само прилагателни. Изпросени.
И няколко усмивки, само че недоизпилени.
Хората се заизпреповтаряха.
А пък боговете - сляха. Някак си... изфункционирахме ги.
И съдбите себеси-то изпревариха.
Даже смисъла си разпиляха. Реверсираха се.
Времето се умори от себе си.
И дотегнало, се въздържа от обективност.
А въпросите и отговорите... разведе ги.
И внуши на мисълта стерилност.
Да, а меланхолията стече се от слънцето.
Напои без влага бързичко земята.
Потъмни и цветността на тъмното.
А невинността и вярата пък избеляха.