Крадците на думи прикриват следите си. С присвоените съкровища рисуват картини с хора, животни и знаци с произволни значения, явления, вълнуващи, внезапни и тайнствени митове. Жадно погълнати те разпалват моето любопитство, желанието за пътешествие към новото и непознатото, за сцената и завесите на последното действие, за кулминациония момент, за края, когато актьорите-крадци разкрият изкустно своето мошеничество, скрито край шкафове в закачалките за кукли, плюшени котки и мечета. Събличам ги, захвърлям ушитите с учудваща прилежност шарени одежди. Пищят. Дали това са гласните, които зеления ловец от Шарлевил плени и боядиса. Заплашват с изневяра. Глупачета! Какви глупачета! Нима не знаете? Не искам, не вярвам вече в вас.