Сняг. Затрупва всичко, пада тихо, опитва се да промени света, да го направи малко по-красив, малко по-нежен...а ако е нежен дали ще има ли бодли да се защитава? Или просто е скрил зад бялата маска черните си мисли и мрачната си душа...
Вали и затрупва...покрива следите, които оставих по пътя за никъде, където така и не успях да стигна...улиците на душата ми са пусти...водят всички до едно и също място...не е Рим...някъде там навътре, към болния мозък,пулсиращ все още незнайно защо в мрака...туп-туп...ту...ту/снегът поглъща звука/...ту-туууууууут...линията прекъсна...запалвам свещ и я слагам на прозореца, просто така, може пък да успея да открия себе си...ако не замръзна по пътя...