отново сълзи напира, отново онази неразбрана Ярост крещи! не приличам на пионка, а пък само ме мотаят, само искат и ти казват ела сега направи това, а сега отново, още малко - скукааа- убийствена скука и най-лесното *ти си виновен*. Обвинявай и се успокоявай, но ако си вечно ти виновен... така е напоследък, дори студът е по-толерантен и съпричастен. предпочитам там скътана из снежинките, отколкото в пустота от смеещи се лица, неподозиращи истината, същността ми. майтап, базик, майтап,... мълчание, огромно мълчание, толкова голямо, че даже на листата вече не им се мълчи, но тихо, тихо!
дори доорс не могат да създадат тази атмосфера на безсилие и дъ енд... да, фокс, дори те! сега не ми е до нещо, опитвам се да изпълнявам и най-дреболийте, за да регуливам големите правила, но не става и не става, всичко виси на закъчалката и дори не се клатушка...
дано не замръзне в тази комапания на мълчание, дано!
тъпа дума- дано... изпълнена с още по-тъпата надежда... ужас........................................