Изхабено?
Стискаш главата си в шепи и усещаш ръцете си, да се стичат по бузите, като плужеци. Нямяш сили дори да се отвратиш от себе си.
Бездушевно?
Издишваш безразлично времето което ти остава до следващия момент.
Съжалението ти се носи из въздуха. Смърди и търси образ, тяло, глас, за да започне да вие.
Като натъпкан с памук, особено в гърлото? И сърцето ти го обзема паниката, че никой няма да чуе... заради памука.
Ах колко си ми нещастен днес само...
А можеше и без това да минеш, знаеш ли? Просто не трябваше да решаваш, че си по-различен.