светът жужи
цъфти
брат ми пищи
една пчела насъбрала толкова мед, че не може да полети от тежестта
баба ми мълчи
брат ми й счупи часовника
това няма значение - нейното време отдавна е свършило
всички умират по великден
сестрата на дядо - била добра жена
свекървата на дора - тя не била добра, но я обичали
даже христос умрял, но не за дълго.
33
цветята излагат половите си органи нагоре
а миризмите им не понасят на баба
и тя кашля, плюейки душата си.
в останалото време плюе отрова по когото още не е забравила. най-вече по себе си.
пък тези миризми никак не ни влияят, дори в борисовата и седим като пенсионери в примирено щастие. не се търсим. не знаем къде сме по пътя, нито каква е следващата стъпка. няма път, има поля
от слънчогледи?
дори не знам това хубаво ли е или злокобно.