''слънчево е, но е адски студ.''
мммного лека съботка, за пръв път от доста време не причинява главоболия заради часове пред този монитор. спах, проспах си разговорите.
(аз не излизам, не излизам оттук.)
не ми се излиза и днес..в четири часа на академията ще ми е студено и ще недоволствам.
в пет часа в одеон криле на желанието -
днес или утре е въпросът, кога няма да срещна никого?
това ми е коледният подарък - абсолютната нерешителност.
slow down -- speed up.
а какво ще правите на нова година? какво сте правили всяка нова година напоследък? бъркали сте й цифричките и сте забравяли да честитите на малки и големи приятелченца. мм...и какво от това?
стойте си вкъщи и полудявайте, изкашляйте проклетите си дробове, не ме интересува...
днес е слънчевото затъмнение, хубава пиеса, някъде на летището ще се разиграе.
ще стоя на тъмно и ще се крия в шапката си.
не ми е до големи зимни думи, не ми е до интернет, не ми е до ледена епоха, не ми е до никаква лиричност..
стой и гледай през прозореца.
м.