- Е не може!
- Е защо? Само веднъж!??
- Доколкото знам веднъж е напълно достатъчно...
- Именно!
- ...и фатално!
Поредният провал...Най-тъжното същество на този свят отново претърпя поражението по пътя към щастието...То никога не беше усетило тръпката от това да бъдеш полезен. Спецификата на работата му не го позволяваше. Според него при създаването на света е станала бюрократична грешка и затова сега е в това положение. Много хора са склонни да му вярват за това. Но това не променяше нещата - Немезис Иморталес, или както е по-известен Смърт на Безсмъртните, никога не успяваше да си свърши работата, която му е определена свише(или от по-точно от онези тъпи чиновници) и така да почувства удовлетворение от живота(по-точно от не-смъртта, защото практически той е нежив).
Опитвал е какво ли не само и само да стане така, че някой бесмъртен да пукне. Мина 3 годишен курс на обучение по психология и след това 2 години специализира “психо-контрол и манипулации на радиално структурираните съзнания”. И това единствено за да се пробва да доведе някой бесмъртен до самоубийство! Но уви, боговете бяха прекалено самовлюбени за да си посегнат под какъвто и да е претекст; демоните бяха в същото поприще и тези номера изобщо не вървяха при тях; горските нимфи пък...виждали ли сте нимфа...сърце не му даваше да й направи такова нещо(е ако умре сама няма проблем). Стигал е до там, че да събира пари от собствената си заплата за да плати на наемен убиец. Килъра нямаше определена цел! Можеше да е всеки, стига да е безсмъртен. Що се отнасяше до Немезис Иморталес, и Купидон би му свършил работа. Само че Купидон изобщо не е онова безобидно бебе, за което го представят. Поради криза в съвременните интимни отношения, той се депресира и започна да пълнее. Сега е 217 килограмово чудовище с петна от всякакви манджи, които дори и Ариел не може да премахне. А пък килъра бе тежко, почти смъртоносно затиснат от купища лой и любов. Така че и това беше провал, но на Немезис му оставаше надеждата, че заради затлъстяването Купидон може да си докара някое инфарктче и...алес капут!
Но Смърт на Безсмъртните не можеше вечно да се надява на някоя случайност. Трябваше да действа! Идеите му обаче след около няколко хиляди години се изчерпаха. Безсмъртни толкова много, а идеи малко, е казал философа. Затова както видяхте Немезис Иморталес, или за по-кратко Ним, падна толкова ниско, че да се моли. Коленете му вече са изтъркани от молене на стотици вечни създания. Всеки обаче, както и предполагате, му отказва.
Той се прибра у тях и се замисли. Трябваше му нещо грандиозно, пъклено и безпогрешно! Трябваше му план толкова съвършен, толкова гъвкав, че ако по-средата му нещо се обърка и промени 50% от параметрите му той пак да бъде безотказен! Трябваше му Пати!!!
Тя бе вече на 13, но резюмето й е доста обещаващо. Никога не си е играла с кукли, освен ако под игра не разбирате изродски да обезобразиш, обезкрайничиш, обезсетивиш и най-накрая обезглавиш куклата. Още на 3 и половина тя разработва ефективна програма от серия от безболезнени за ползване капани, чрез която Койота Уили би хванал най-накрая бибиткащото гадче. За съжаление от Уорнър Брадърс отказват да приемат подобни промени, поради факта, че това би означавало край на сериите. На 5 тя вече е официален разработчик на коварни планове за училищната банда пикльовци, но решава че това е под нивото й и напуска. Основава “Отчайващо добри коварни планове за всички нужди по всяко време”ЕТ и влиза в гилдията на лудите учени. Но нека се спрем до тук, защото професионалната история на Пати е много богата.
Ним имаше някаква особена симпатия за нея. Но никога не успяваше да събере куража да работи с нея, защото се страхуваше, че плана отново ще се провали и тя ще се срине в очите му. Пък и трудно щеше да си я позволи. Сега беше краен случай!!! Той набра номера й, тя вдигна, поговориха малко и тя се съгласи. Смърт на Безсмъртните доволно потриваше ръце. Пати дойде малко по-късно, нарамила една раничка пълна с конструктивни предложения.
- “Нека говорим по същество, защото започвам училище в 2 часа!”
- “Разбира се!”
И двамцата се захванаха за работа. Пати беше набелязала за цел Бога на Пластмасовите Кръгли Неща с Червен Цвят. Смяташе го за достатъчно ненужен и заменим. Ним нямаше нищо против!
След известно време на проучване двамата изработиха пъкленият си план, който разчиташе изключително на модерната техника. Основата в плана им беше свръх-машина, която източва жизнените сили, от което и да е същество, оставяйки го по дефиниция мъртво! А знаем, че Немезис Иморталес се интересуваше точно от това.
Тъй като естествено този апарат беше много обемист (и по-точно 1на 10 етажна сграда и 3 кубични см) трябваше да заведадат Бога на Пластмасовите Кръгли Неща с Червен Цвят до нея. Това се оказа по-лесно от колкото си мислеха – Бога прие покана за вечеря и една вечер пристигна. След като беше приет най-любезно от кокалестата ехидна усмивка на Ним, божеството влезна в кухнята. Оказа се лице в лице с странно конусче, което сякаш се оголемяваше към безкрая...В този момент конусчето започна да мига и да свети в странни цветове. Предусещайки успеха Ним, грабна косата, която събираше прах в един ъгъл на спалнята му. Но тогава през празната му черепна кутия прехвърча мисълта за обезверени червени ключодържателчета, за децата с червени топчета, които ще се събудят по-нещастни, или пък за червените жетони в казината. Обзе го внезапен прилив на съвест!
Спомняте ли си, че никой план на Смърт на Безсмъртните не се е осъществявал? И този не прави разлика от другите. Само че този поправи една бюрократична грешка. Ним се засили и изблъска Бога на Пластмасовите Кръгли Неща с Червен Цвят от пътя на прожектирания от конусчето лъч. В този момент лъча проникна в Немезис Иморталес и го вдигна във въздуха! Той започна да се тресе и изведнъж увисна сякаш обесен на въздушно течение. Смърт на Безсмъртните беше мъртъв! И може би най-накрая беше щастлив...Има повече от един начин да постигнем заветната цел...щастието...Смъртта е странно нещо, не можеш да я спреш и...край!