в няколко форумни мисли споделете меката чувствителност на удобното легло на слънчевата гледка от прозореца на прекрасното дърво поклащащо се в ритъма на танца
с няколко лексикални погледи разпилейте омайващия трепет на уморяващата скука и самотата на истеричните тикове запращащи далеч нея в минутите преди сън там
където несподелената любов живее
и отново припомня себе си
все едно е крайпътен хотел
или бяла чайка в самотния лес