празно пространство
днес
съм.
като храм на отдавна забравени богове,
черни колони, мраморни стауи с изпочупени носове, усмивки.
свод от небе, колони и от дъжд.
през средновековието жената била символизирана от заключен град. (мила пише за момчил войвода и ще спи)
крепост.
...микена с полегнали стени, циклопски строеж, камъни от по 12 тона, нападателят е принуден да напада с дясната страна напред, оръжието се вижда....
...гробница - толос. като кошер. царицата майка, пчелната чародейка, белегаст, алиса.... всички са в своите непристъпни крепости от карти и не мога да ги намеря в лабиринта.
пусто ми е. малките оазиси са затворени, трябва сама да броя пясъка в пустинята. не бива да губя време, не бива да губя пясък, трябва да ценя. но той се изнизва между пръстите ми.
колкото повече пясъчно време изгубя, толкова по-голяма ще става пустинята.
а той се страхува от дъжда и отива да се къпе. и не иска. и изморен. пак капризи, пак не съм била казала на вселената какво очаквам...
трябва да пиша мейл, за да кажа поне навреме, че няма смисъл от другото време.
мда. тръни.