Тази сутрин се повлякох по диатонала тъй както новороден лъч се отразява в стъклото на колата.
Навън в двора малките оранжеви квадратчета са следите, които моите обувки отрониха като козина от куче или котка, продадени с фактура и сезонно намаление.
Знаеш ли сега си спомних как някога мечтаех за твоята вечерна черна рокля, която размени за няколко меденки с най-добрата ти приятелка. Изпращам й поздрави.
Познати странници от гимназията ми подариха каничка с чертожни инструменти. Поставих я там върху бюрото, където снимките хвърлят жълта светлина.
Светлината на прозореца не може да се сравни с твоята. Страхотна си днес. Свенливият, тъжен израз на лицето ти ме подканва бързо да се разсъня, да взема апарата и веднага да снимам.