видях изгрева. съвсем случайно. отдясно стои островърхата ми шапка, леко килната, отчаяна. пепелник с изгорено в него писмо. нужно беше някога, неупотребено обаче и сега НЕ е. препарат за прозорци. ненужен сега, нужен после. преди да замина привидно подредих. върнах се и сринах всичко. агресията реши спора между мен и мен. и мен. това е къщата МИ, това е стаята ТИ. стаята ТИ е в къщата МИ, но аз не искам да стоя в стаята ТИ. защото съм ненужна. ще бъдеш нужна, но след няколко нови години. може? би. ще се плезя усмихнато като дойде слънцето, но ти ще си далече. и аз ще съм далече от къщата ТИ. не, ти нямаш право, лично е, има място за един, за мен, замен, заМЕЕЕН!, само за мен и никакво за теб, тясное.веченяма.никакво.мястовстаята.МИ.
къш.