Драги ми Смехурко,
не може да бъде просто не мога да повярвам, че днес ми казаха, че е велик ден. аз немога да го усетя все още и почвам леко да се притеснявам, че ще го изпусна, нищо че е само 10.10ам но притеснението е осезаемо. а само представи си как аз, забързан и забавен, опитвайки се да усетя част поне от огромното величие на този ден се унасям, и де-факто немога дори да разбера, че е нощ.
ужасно просто, честно ти казвам. ако до края на деня не усетя/видя/пипна/хапна нещо, което да може да се класифицира като "мини-велико" поне, няма да мога да го понеса.
иначе какво правя ли? ам нищо особено, the usual flow.