''но гоод тимес, но бад тимес ат алл, тхере''с но тиме ат алл''
сънят ме застигна някъде в ранния следобед, около 47ма страница на Книгата, в някаква планинска хижа, на средата на планината, където онзи човек седи и гледа гората, брои пожарите, това му е работата; после слиза от планината и си мисли, че е Буда, мисли за всичко и за нищо, много е убедителен. Ама нищо не е по-убедително от топлото одеяло в притъмнената стая.. и покани за банички в ранни зори , полусъборени покриви на къщи от 1926; останки от миналото, подредени по видове и години, на етажерки, на тавана на университета.. какво ли е да живееш в къща построена от такива фосили? Времето сигурно няма да има значение там, дните ще са вечни. уф