косматото бебенце дотърча и домъкна дългата си опашка от ррррта. изцапа пода с рррта, остави малко по гардероба, отхапа ми два пръста и доволно избяга. малкото космато зло бебе се сгъна на две, за да си оближе коремчето, после изгледа любопитно абсолютно неподвижната стена. съзерцаване на непромяна, котешко занимание. да, я., котките понякога мъркат от скука, понякога мъркат заради самото мъркане, понякога не се замислят защо мъркат. малкото космато детенце е в четири цвята, но това не му пречи. лежи под стола и не иска нищо да ми напише.
танцувай с мен, проклета котко, не ме дери, махай се оттук, ако само ще се пулиш. ела на студеното да те измия от черния цвят. ще си имам бяла котка-невидимка. ще става и за яка, и за шапка, и за възглавница. няма да й пречи, нали и тя няма да осъзнава, че наполовина съм я отмила със сняг. котко, това ми е любима песен, кажи нещо, ''мяяяяя''.
под леглото има място само за половин котка, а същество и три четвърти се мушна там. спешен случай на несъвместимост на пространство.
стига съм ви говорила за него.
иначе да, много съм добре, да, всичко ми е леко безразлично, да, но продължавам да го правя Добре.
благодаря ти, че падна под формата на дъжд, гръмотевици, градушка, сняг и прост прах от Горе. припомних си разни музики.
очаквайте изгрев съвсем скоро (вече изветрял и с изтекъл срок). имаше ли поговорка за закъсненията?
м.