Седим и се гледаме. Говорим си за какво ли не, дали за музика, книги, червеношийки или миграцията на пясъчните червеи в Североизточна Сахара, все тая. Всичко, което наистина има значение го казват очите.
Седим и се гледаме. Говорим си, защото ако спрем, тихия шепот на очите ще се чуе по-добре и ще трябва да поговорим НАИСТИНА. А май нито ти, нито аз сме сигурни какво искаме.
Седим и се гледаме. Дали наистина чета в очите ти това, което се чете в моите? Или само се заблуждавам и ти просто си един прекрасен човек и се държиш така с всичките си приятели. Или и теб те е страх като мен, и ти се чудиш дали не разчиташ грешно сигналите.
Седим и се гледаме. Дали и двамата крием истината зад small talk или всичко е в главата ми?