енола,
нека бъде ренесансово.
искав Ви в неделя вечер 19ч, официално облекло.
обичам да гледам безцелно дърветата, отпусната леко на пейка. да има дърво, което ме кани на игра в мислите си.
сега си представи алея. перспектива, и две дървета отстрани. едното е тъжно наведено, а другото сякаш закриля. кани на танц.
красиви танцуващи дървета.
затвори очи и ще падне листо. дамата изпусна кърпичка. благодаря.
до къде се простира благодарността ти?
простете?
неделя сутрин. 10 ч, на нереалното място. неофициално облекло.
"... не ме оставяй да направя нещо, което ще нарани теб. отчаяно вкопчи се в необходимостта от присъствие."
боли.