(продължавам да се чудя какво се случва къде съм кой какво защо
от къде изведнъж тея безумни страхове, аз се качвах до горе преди, а сега въобще не мога
изгубила съм както физическата така и психическата сила да се кача до тавана
ей така изведнъж
страх от високото
те са някъде там гласовете им ехтят неистово и се блъскат из купола, почти падат върху мен
ръцете ми треперят, дори когато съм долу и осигурявам...
не разбирам
защо ми взехте душевната стабилност без предупреждение)
иначе
замъглени прозорци на рейсове и предизпитна празнота и
още по-ужасно
фобията ми от губене на хора се е завърнала
а също и страха че съм малко парализирано човече което наблюдава от страни собствения си замръзнал живот
та всъщност въпросът ми беше
плачат ли рибите...солена вода и тнт...
вярата дава хриле на човека